Национални предателства и окървавени призраци витаят около Дон Гоце Магдалена Ташева Еврокомисията отказва да продължи финансирането на българската олигархия чрез еврофондове и освен това й забранява да налива пари от бюджета на България в своите обръчи, под претекст че ги "компенсира" за спряното европейско финансиране. Аргументът е железен - само от САПАРД клановете на управляващата "класа" са източили незаконно 32 милиона евро от бюджета на Европейската общност. Тази външна намеса може да изиграе ролята на катализатор на отдавна зреещите бунтове вътре в страната. Има и друго. През последната седмица Брюксел показва, че няма намерение да крие от света фундаменталната особеност в политическия ни модел. А именно, че в България разделение на изпълнителната, законодателната, президентската и съдебната власт няма. Всички те са една споена с омерта престъпна олигархия. Години наред западни медии и отделни евробюрократи питаха какво става с разкриването на 150-те поръчкови убийства в България, вярно ли е, че разследването на убийството на Луканов ще бъде прекратено и няма ли най-после поне един министър да влезе в затвора за престъпленията си. Бяхме наричани "гангрюстерски рай" и "блато с алигатори" "Злоупотребите на българското правителство са страшни", възкликна и ръководителят на Генерална дирекция "Регионална политика" в ЕК Жан-Мари Сейлeр на заседанието на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка на 20 юни. Миналата седмица ОЛАФ най-после изплю камъчето. Като обяснение за липсата на каквото и да било правосъдие в страната втрисащият доклад на европейската служба сочи връзките на организираната престъпност с президентската институция. Отчаян от международното му разобличаване като покровител и бенефициент на организираната престъпна група Стойков-Николов, президентът Първанов предприема смехотворни стъпки, доказващи старата мъдрост, че когато Господ иска да накаже някого, му взема ума. Жалостивата просба на държавния глава - "ДАНС своевременно да изясни доколко е обоснована тезата на ОЛАФ, че има влиятелни сили в българското правителство и/или български държавни служби, които нямат интерес да бъде наказано което и да е лице", не е нищо друго, освен симптом на безумието, обхванало координатора на българската олигархия пред призрака на приближаващия Видовден. ОЛАФ е служба за борба с измамите. А измамите и злоупотребите на олигархията, чието статукво и стабилност Първанов крепи вече 7 години, са всеизвестни на цяла Европа и Америка. ОЛАФ показа, че знае за тях и понеже това й е работата, ги разкри и огласи. Тя затова е създадена - да ликвидира всякакви опити за политически чадъри над високопоставени закононарупшители. В ЕС никой не се чуди, когато френски съдилища издават присъди за злоупотреби с пари над министри и министър-председатели като Ролан Дюма или Едуар Баладюр. ДАНС пък е структура, създадена да изпълнява функциите на преторианска гвардия на премиера Станишев. ДАНС няма правомощия да ревизира документи на ЕС нито да се произнася по тях. Да не говорим, че няма никакъв авторитет навън. В самата България, където обществото й даде голям начален кредит на доверие, на ДАНС вече се гледа като на лична подслушвателна агенция на недоразвития Станишев. Досега шефът на ДАНС Петко Сертов се е доказал единствено като поредния премиерски регент, който навсякъде следва поверения му "обект" по петите, сякаш от страх, че ако остане сам, Станишев ще направи някоя глупост. Неслучайно ЕК има изрично изискване ДАНС да бъде контролирана от българските парламенти, "а не да се отчита само пред премиера Сергей Станишев". Това гласи черновата на един от двата доклада на ЕК, които трябва да бъдат оповестени на 23 юли. Според евроекспертите ДАНС "още не е показала ефективен подход по делата в съдебната система". При това положение каквото и да каже Петко Сертов за връзките на Първанов с тандема Стойков - Николов или друга престъпна група, то няма никаква стойност. Да не говорим, че самият Сертов е назначен с указ на Първанов и неговите становища страдат от липсата на най-важното - обективност. Затова и отговорът на самата агенция беше комичен. "ДАНС ще изпълни искането на президента... след като обсъди и уточни конкретните действия за изпълнение на президентското искане", каза говорителката й Зоя Димитрова. Какво е президентското искане? Самият Първанов го формулира в прав текст така. Имало първи вариант на доклада на ОЛАФ от 18 юни, в който "не е имало такива политически заключения. Кога, как и защо са се появили? Ще има ли опровержение, ако няма конкретни доказателства в подкрепа на тази теза?", пита президентът. Публикуването на втория доклад на ОЛАФ на 15 юли поставяло въпроси, на които "отговор трябва да дадат както българските институции, така и ОЛАФ, а също и да аргументират своите тези." С други думи, Гоце спуска нареждане на ДАНС да опровергае изводите на ОЛАФ. Очевидно е, че държавният глава не е наясно с едно основно правило в политиката - кога един политик подава оставка. В цивилизацията лицата, заемащи длъжности с голяма обществена значимост, трябва да имат съответстващ на тази значимост личен и обществен престиж. И да го пазят като очите си. А когато го загубят, веднага подават оставки, за да не компрометират институцията и своите политически съюзници. Тук презумпцията за невинност не помага. Оставката трябва да бъде подадена рано. От нея няма полза, ако дискредитираният висш служител чака, докато бъде осъден с влязла в сила присъда, защото в този случай той без друго трябва да бъде уволнен дисциплинарно като всеки престъпник. Ясно е също, че Първанов загуби престижа си на държавник, още когато лъга за историята с досието "Гоце". Уважението към него се срина, когато бе избран за втори мандат с явно гласуване - бюлетините се отваряха в стъклените урни и още куп фалшификации на вота. Онова, което докладите на Брюксел засега премълчават, е много повече от онова, което казват Тук дори не става дума за Първановото покровителство на дребни престъпници като Цветелин Кънчев и Зият ал Масри. Около "Дондуков" 2 витаят сенките на двама президентски съветници - Емил Кюлев и все още живия, но коматозен Манол Велев. И двамата много богати хора. И двамата - споносори на Първанов. Кой стреля по тях?! Въпросът не е дори в личността на стрелеца - той най-често няма представа защо и кого убива. На стрелците им плащат на изстрел, те не знаят нищо друго освен датата, часа и човека, който им носи парите за мократа поръчка. Истинският убиец е този, който замисля убийството, поръчва го и го плаща, ползвайки няколко посредника за замитане на следите. Първанов контролира службите, които трябваше да разкрият истинските убийци на Кюлев, Манолов и още около 150 българи, чиито екзекуции шокират Европа и останалия свят. Само при управлението на създадения от него кабинет "Станишев" с мандата на ДПС, при 35 поръчкови стрелби бяха убити 39 души. Още куп други убийства бяха потулени по политически причини - например убийствата в кв. "Захарна фабрика" или ужасяващата, извратена екзекуция на сестрите Белнейски в Пазарджишко. Върху президентството хвърля сянка и странното "самоубийство" на Божидар Дойчев. То беше съобщено като убийство от източник в ЕК! Военнокръжният прокурор Спас Илиев се опита да излъже, че е самоубийство, защото бил намерен с пистолет в устата - нещо невъзможно при реално самоубийство. После властта лъга, че се е самоубил със своя пистолет. Оказа се чужд. Оказа се още, че по този пистолет няма никакви отпечатъци от пръсти. Тоест бил е внимателно почистен след употребата му. Оказа се, че архиварят на НРС не е имал никакви неприятности със семейството си, каквато беше предпочитаната от Спас Илиев версия. А Дойчев бе убит малко преди да гръмнат подробности от и за папка "Гоце". Кой го умъртви? Преди месеци стана ясно, че главният прокурор Борис Велчев - съветник на Първанов и настояш главен прокурор, е бил същевременно и съсобственик на частната "Консултанстка къща - право и бизнес", предлагаща юридически услуги на корпоративни клиенти. Негови съдружници с по 25% участие във фирмата са все президентски хора. Управител е зам.-министър Чавдар Георгиев, който допреди 2 г. и 6 месеца бе съветник на Първанов. Трети е главният секретар на държавния глава Красимир Стоянов. Четвъртият съдружник е бившият депутат от БСП Златимир Орсов (агент Калин от Шесто), известен като управляващ съдружник на Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ) по времето, когато тя бе източена. Той е един от подставените като "банкери" агенти, които източиха банките си и ги фалираха. На 14 април 2006 г., от разпита на Петър Петров-Амигоса стана ясно, че при източването на Орсовата банка към $500 000 са били прекарани през банкови сметки на финансова къща "Амигос". Участието на Борис Велчев в тази фирма е нарушение на чл. 132 от Закона за съдебната власт. Участието на Чавдар Георгиев и Красимир Стоянов в нея е нарушение на чл. 7 и 29а от Закона за държавния служител. Но Велчев продължава да мълчи. Налице е брутален конфликт на интереси, за който държавният обвинител и неговите съдружници не се чувстват длъжни да дават обяснения. Държавният глава е върховен главнокомандващ, който контролира и специалните служби на България. В качеството си на негови съветници Велчев, Стоянов и Гергиев са имали широк достъп до държавни тайни, военни тайни и разработки на службите за сигурност на България. Чрез своята "Консултантска къща - право и бизнес" те имат възможност да продават тази, а и всяка друга информация, която получават по служебен път, на "корпоративни клиенти" и чужди правителства и да изпират платените им за нея подкупи през договори за консултантски услуги. Струпването на президентски съветници в една частна фирма е основание да подозираме, че тази фирма е всъщност на самия президент Първанов. Какво е продавал през нея агент Гоце? На кого и срещу колко? Заради всичко това Първанов е загубил авторитет пред обществото, а значи - и пред своите подчинени, което пък означава само едно - че от тук нататък няма да може да изпълнява функциите си. И трябва да напусне поста си - вместо да чака тези истории да пристигнат под формата на следващи доклади от Брюксел. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=51002&format=html