Димитър В. Аврамов

 О.з.полковник Веселин Божков е роден в гр.Исперих, Разградска област. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св.Климент Охридски". Бил е районен прокурор в Силистра и консул на България в Киев. В продължение на 27 години работи в структурите на МВР - като заместник-началник на "Турския отдел" при Второ главно управление /контраразузнаването/ на Държавна сигурност. Над 10 години е шеф на "Турския отдел" в Шесто управление на ДС.

- Господин Божков, в последната си книга "Вековната агресия" разглеждате  подривната дейност на Османската империя и Турция срещу България в продължение на десетилетия след Освобождението. Използвали сте интересни и досега недостатъчно изучени  архивни материали на българската полиция и военното контраразузнаване преди 1944 година.
- Да, те разкриват непрекъснатата и  активна подривна дейност на османските  служби,  на турското разузнаване, на различни пропагандни ведомства и организации за отслабване и ликвидиране на нашата държава. Още в първите години след Освобождението  от турско робство се слага началото на продължаващата вече 130 години многопосочна агресия срещу България -  чрез непрекъснато подклаждане на етническа и религиозна омраза  на тюркоезичното население у нас към  българите. Години наред и до днес Турция се стреми да използва за своите цели и българомохамеданите.
- Говорите за нейната стратегия  да възстанови бившия Дунавски вилает, дори ако за това е нужно да се провокира въоръжен конфликт и да се анексират наши територии?
- Югоизточната ни съседка винаги е гледала на България   като на  турска провинция, която съгласно великодържавните,  имперски планове на Анкара е неделима част от територията на "огромния турски свят". Затова тя трябвало  да бъде завладяна отново и присъединена към "майката родина". Турция  никога не са е отказвала от въоръжен конфликт, внушавайки разбирането, че "сънародниците" й в България трябва да се борят за своето "освобождение". Още след 1878 г. у нас са изпратени многобройни разбойнически чети, чиято основна цел е била да убиват хора от мирното население, да  дестабилизират обстановката в новосъздадената ни държава, да не се допусне укрепването на нейните институции. Турските разбойнически чети  по-късно  предприемат и наказателни акции в Родопите срещу "провинили" се помаци, които не само носят български имена, но са имали смелостта публично да заявят своята българска народностна принадлежност. В определен период това население е подложено на жестоки издевателства и от страна на турската армия.
- След Освобождението особена роля в подривната дейност срещу нашата страна имат османските тайни служби, а след създаването на Републиката през 1923 г. - и  турското разузнаване.
-  Завоевателните планове срещу нас са заложени в доктрините, известни като османизъм, панислямизъм, пантюркизъм, кемализъм,  за т. нар. външни турци. Затова у нас се създават многобройни политически, културно-просветни, учителски, религиозни, спортни и други "благотворителни" дружества и организации. Особено опасни за сигурността и териториалната цялост на България са изградените легални и нелегални шпионски, терористични и диверсионни,   организации: "Джимихарие", "Тюрк оджакларъ", "Алтън орду", "Туран", "Алтай",  "Боскут", Дружеството за защита на мюсюлманската религия и Мюсюлманския учителски съюз. За  мащабите на  подривната им дейност говори и факта, че у нас тогава действат хиляди агенти  на османските и турските тайни служби, следени и елиминирани от българската полиция и военното контраразузнаване.
- Известно е, че и в онзи период Анкара се стреми да създаде у нас свои политически инструмент - партия, която да работи в полза на нейните великодържавни интереси, каквато е ДПС след промяната преди 19 години.
- През първата половина на миналия век ръководителят на най-голямата антибългарска организация "Туран" - Юмер Налбантов, наистина хвърля големи усилия в тази посока. А на един прием през 1934 г. в София тогавашният посланик на югоизточната ни съседка заявява на него и приближените му: "Нито един турчин в България не трябва да се числи към някоя от съществуващите български партии. Потрудете се да организирате една турска народна партия. От името на моето правителство ви  казвам, че в деня, в който тук се организира турска  партия,  тогава ще дадем на българите да разберат". Полицията и военното контраразузнаване тогава парираха създаването на такава политическа организация. По онова време е създадена стройна система за оперативно наблюдение и обезвреждане на агентите на турските специални служби, на множеството организации, създадени като прикритие на истинските цели на югоизточната ни съседка. В борбата срещу нейната инвазия са участвали изключително добре подготвени професионалисти, които не само са познавали проблема, но са се изявявали и като истински патриоти. Затова и са успявали да предотвратяват стотици подривно-терористични операции срещу родината ни.
- За съжаление днешната политическа действителност е съвсем друга. Тя не само позволи  съществуването  на антиконституционната партия ДПС, но на Движението бе предоставена и възможност да участва  в управлението на страната и да я ерозира в полза на турските имперски амбиции.
- Именно затова години наред то работи за превръщането на Лудогорието, Родопите и Североизточна България в мюсюлмански анклави, за създаването на турска автономна република на нашата територия.  Пак за същите цели продължава обезбългаряването на тези региони - така се създават условия, чрез пълзящо автономизиране, в следващите 15-20 години страната да бъде федерирана, а по-късно големи части от нея да се присъединят към Турция. ДПС и покровителите му от Анкара вече постигнаха значителни успехи в това отношение -  осъществиха турската политическа, административна, езикова, културна, религиозна и икономическа инвазия в тези райони . Остава да направят и последната крачка към заветната им цел - обявяване на турска териториална автономия. Това антибългарско нашествие ще продължи с още по-ускорени темпове, ако национално отговорните политически сили у нас не вземат незабавни и решителни мерки за пресичане на тази страшна угроза, която заплашва самото съществуване на държавата ни.
- Нещата опират до национална отговорност, до политиката на управляващите в София. Имаме ли сега защитни механизми срещу турско-ислямската агресия?  
- Категорично не. Нашата държава в момента е безпомощна да се противопостави на тази агресия. Ще ви дам  един пример. По тази линия в Кърджали работят само няколко човека от контраразузнаването - при положение, че районът е залят от ислямския фундаментализъм, а спецслужбите на Анкара имат там изключително силни позиции, които постоянно разширяват. Проблемът е, че защитата срещу тази огромна опасност не е сред приоритетите на правителството в София. Неговата политика обслужва интересите на Доган и на практика - великодържавните, антибългарски и антихристиянски  цели на Турция.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=52302&format=html