Трябва да се поучим от патриотичната убеденост на нашите предци
Люблена Папазова
Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в с.Пейчиново, Русенско, в семейство на учители. Завършва история във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" (1978-1982). Работи като учител и научен сътрудник към Института по история към Българската академия на науките. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и средновековните балкански държави във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Доктор по история, доцент, автор или съавтор на около 140 научни и научнопопулярни студии, книги, учебници, енциклопедии, художествена литература. Водещ на предаването на "Час по история"в национална телевизия СКАТ.
- Победата има много бащи, както гласи латинската мъдрост, но кой е основния "виновник" за провъзгласяването независимостта на България?
- Заслугата за провеждането на българската независимост е на тогавашния български политически елит, но и на цялото ни тогавашно общество. Ако се върнем към навечерието на независимостта, трябва да признаем, че постъпателното развитие на новото княжество наистина отговаря на понятието българско чудо, с което е определяна България в тогавашния свят. Благодарение на национално отговорна политика на Стефан Стамболов, на Константин Стоилов и на други тогавашни правителства, българите отказват да се примиряват с унизителните клаузи на Берлинския договор. Така че заслугата за това събитие до голяма степен е на цялото българско общество. Независимо от противоречията и понякога много остри борби, тогавашното общество е възпитавано в дух на патриотизъм, на невероятна обич към родината, включително и към братята българи, останали под чуждо робство. Самата идея за независимостта, самата титла, която приема монарха - цар на българите, а не цар на България, е една демонстрация на категоричната воля на тогавашното българско общество, на почти всички тогавашни политици за национално обединение.
- Били ли са готови за всички евентуални последствия от обявяването на независимостта тогавашните политици и народът?
- Те са били готови за една предстояща война с Османска Турция, за решителна победа над нея, за освобождаване на поробените българи от Македония и Одринска Тракия и обединяването им под скиптъра на българския цар и държава. Това е един успех на независимостта, който днес незаслужено се подминава. Тук независимостта не само е голяма цел, но тя е и една поредна стъпка към просперитет на българската държавност.
- Какъв знак дава този акт на поробените българи в Македония и Одринска Тракия?
- Този акт им дава увереност, че оттук нататък веригите на васалното владичество няма да пречат на задачата за обединението им. Че може да има отхвърляне на един от най-омразните договори-Берлинския, който е най-голямото престъпление за нашата нация в историята ни. Трябва да се поучим от патриотичната убеденост на нашите предци.
-Какъв е бил пътят за оформянето на тогавашния национален идеал и има ли място той в ежедневието ни днес?
- Пътят тогава е завещан от нашата история. Той е описал живота на българите още от Софроний Врачански, от Раковски, Левски, Ботев, жертвите от Априлското и другите въстания, от мъчениците, които бяха изклани от османския поробител в Батак. Нашенците след освобождението са нямали друг път, освен обединението на България. Войниците тогава са били закърмени с вярата, че ще победят, че България ще си възвърне позициите в Европа и света. Хората, които разбираме за какво става дума, се опитваме да подпомагаме възраждането на националния идеал, защото в момента нашият народ се самоосъзнава.
- Кои български политици бихте откроили като идеолози на обявяването на независимостта?
- Не бива да забравяме ролята на Александър Малинов и тогавашната десница. Малинов, който е бесарабски българин, както и други политици, които са от Македония - земи останали извън пределите на отечеството, имат може би по-ясен поглед върху перспективите пред нацията. Това голяма част от нашите политици днес не го разбират. Колко е важен погледа на българин в далечната чужбина. Ние трябва да интегрираме нашите сънародници от Украйна, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония към нашата държава и по-точно към нашето общество. Новия модел на взаимоотношение в рамките на ЕС - не се възползваме от възможностите си които имаме. Да вземем пример от Гърция с привличане на нейни сънародници от бившия Съветски съюз, германския народ, който също привлече стотици сънародници в родината обратно, това е един от пътищата за осигуряване на едно перспективно развитие на собствения ни народ.
- Има ли неизяснени моменти от този период, които историците трябва да обяснят и преосмислят наново?
- Категорично. Ние днес, от дистанцията на времето виждаме по-ясно някои неща, които не са били забелязвани, пък и знаем какъв е резултатът на историческия акт на обявяването на независимостта. Крайно време е българската наука да подложи на преоценка дейността на политическия елит и на цялата епоха въобще. Защото национализмът е преди всичко познание за себе си и това познание трябва да ни покаже грешките на миналото и да ни предпази от такива в настоящето и бъдещето. Това е голямата мисия на историята като наука.
Декларация на Есейските принципи, прилож...
Теория за "арийската" раса в р...
